ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ!

Лорем ипсум долар син на кмет… Уф, още си тук… Добре де, казвам се Петър Стоянов, откъдето и моя т.нар. артистичен псевдоним. Да и умея да дразня хората, та е подходящ. По професия съм копченатискач, “ай ти да домъкнеш тия компютри”, погромист или ония, заради които момчета от залите седят без работа.

Първо скучното:
Правото за разпространение – да, доста мъгливо понятие в родното пространство. Нямам нищо против да споделяте карикатурите ми по групи за смешки, личните си профили, фейсбоклуци, свинстаграми, телеграми, шит токове – в крайна сметка – целта ми е да те накарам да се усмихнеш! Но бих се радвал, ако споделиш къде си ги видял, кой ги е нарисувал, въобще – да уважиш труда ми (да, отнема известно време да надраскам нещо).
“НО” – твърдо против съм карикатурите ми да се разпространяват в комерсиални медии без изричното ми съгласие. Карикатурите ми подлежат на авторско право и съм с намерение да търся правата си във всеки случай на тяхното нарушение. Не съм особен фен и на редактирането и използването им за мемета.

Иначе – като почти всяко дете обичах да рисувам, като често в училище се занимавах повече с това, отколкото със слушане. Средния ми успех от 4.33 ясно го показва. Така и не успях да се насиля да уча скучотии като перспектива, светлосенки, експозиция, композиция и всякакви други глупости, с които учителите по рисуване ми губеха времето. Та така – не можах да стана художник, просто драскач. Та драскането – преди много луни се явих на един конкурс “нарисувай ми овца”, който загубих, но пък аз лично си харесах крайния резултат. Реално искрата пламна, когато почнах да рисувам шаржове на колегите си, които за мое учудване придобиха голяма популярност във фирмата, та малко по малко започнах да рисувам и политически карикатури. И ето ни тук.

Карикатурите са и вероятно винаги ще ми бъдат хоби. Много хора са ме питали защо не започна да се занимавам професионално и на практика имам няколко карикатури публикувани в “Прас Прес“, но надали някога ще постигна нещо повече от това. Причините са прости и са две

понякога имам идеи, понякога нямам. Не съм открил формулата на това да съм постоянен в драсканиците си. Имам дълги периоди на “творчески запек” – тоест никакви идеи, нерядко неуспешни опити да нарисувам нещо и т.н. Ако от това ми зависи прехраната – това би означавало или да гладувам, или да се напъвам да измисля нещо, а както знаем – напъните не водят до добро.
Другата голяма причина е, че както знаем – който плаща – той поръчва музиката. А някой да ми казва какво и как да нарисувам – не благодаря! Особено и предвид демографията ни, какво харесва масовия потребител – ако от това ми зависи прехраната – ще трябва да предам най-ценното си – себеуважението.

За интересуващите се – карикатурите ги драскам върху Bamboo CTH-470 и използвам Krita и ArtRage за рисуването им. За довършителни глупости ползвам GIMP. Най-старите са рисувани на ръка

Ако въпреки всичко горепрочетено искате да се свържете с мен – pestcaricatures {кльомба} gmail {точка} com.